Научни публикации

Опел, С., Янков, П., Мюмюн, С., Герджиков, Г., Илиев, М., Исфендяроглу, С., Йениюрт, С. & Табур, Е. 2014. Определяне на най-добрите места за мониторинг на есенна миграция на египетски лешояди и други хищни птици в района на залива Искендерун, Турция. Sandgrouse, 36(2): 240-249. [PDF]

 

photo

Резюме: Мониторингът на хищните птици по протежение на миграционните коридори може да се използва за оценка на промени в числеността на популацията. Балканската популация на световно застрашения египетски лешояд намалява бързо, но все още няма данни за тенденцията на значително по-голямата популация на вида в съседна Турция. През септември 2013 г., изследвахме 13 места около залива на Искендерун в южна Турция, за да идентифицираме подходящи точки за наблюдение във връзка с бъдеща дългосрочна мониторингова програма. Установихме, че хълмовете северно от залива са по-добро място за наблюдение в сравнение с точките за наблюдение при Белен пас, югоизточно от залива. Дългосрочен мониторинг на хищните птици може да де проведе на три точки за наблюдение северно от залива на Искендерун, близо до селищата Саримази и Селимие. При наличие на 2-3 наблюдатели през периода  от средата на Август до средата на Октомври, тези точки за наблюдение ще позволят мониторинг на повечето египетски лешояди мигриращи по източния бряг на Средиземно море. Над 13-те точки бяха установени да мигрират общо 552 египетски лешояда с пик на прелета между 10-ти и 24-ти септември. В допълнение, от същите места регистрирахме >50 000 индивида от 24 вида хищни птици, като малкият креслив орел, осоядът, и орелът змияр бяха наблюдавани най-често.


 

Аркумарев, В., Добрев, В., Абебе, И., Попгеоргиев, Г. & Николов, С. 2014. Струпвания на зимуващи египетски лешояди Neophron percnopterus в Афар, Етиопия: актуален статус и препоръки за опазване. Ostrich, 85(2): 139–145. [PDF]

photo

Резюме: Световно застрашеният египетски лешояд  Neophron percnopterus формира струпвания за нощуване в районите където зимува и където има изобилие на храна, но на тези места наличието дори на една заплаха за вида може да доведе до значителен спад в популацията. Това налага повече изследвания по местата за зимуване на вида, за да могат заплахите да бъдат идентифицирани навреме и природозащитните дейности да бъдат адекватно адресирани. Ние изследвахме числеността не птиците, начина на използване на субстратите за нощуване и съответните местообитанията при зимуващите египетски лешояди в Етиопия. Лешоядите бяха преброявани по метода на пътните трансекти през 2009 г., 2010 г. и 2013 г. в протежение на около 600 км от пътната мрежа в района на Афар. Над 1000 индивида са регистрирани всяка година от изследването и местата с най-висока численост на вида бяха идентифицирани. Близо половината от птиците бях възрастни и повечето от птиците нощуваха на безопасен тип стълбове. Повечето египетски лешояди бяха установени под 500 м надм. в. в полупустинни райони, савани и тревни съобщества, и тяхното обилие се влияеше отрицателно от наличието на храстовата растителност (буш). Разпространението на нощуващите птици не беше свързано с разстоянието до човешки селища. С цел да се избегнат катастрофални последствия върху популацията на египетския лешояд, силно препоръчваме местата с най-висока численост на струпванията на нощуващи индивиди да бъдат включени в мрежата от Орнитологично Важни Места, използването на отрови да бъде забранено, и опасните електроразпределителни стълбове да бъдат изолирани или подменени с безопасен тип.

 

Велевски, М., Николов, С., Халман, Б., Добрев, В., Сидиропулос, Л., Саравия, В., Тсиакирис, Р., Аркумарев, В., Галанаки, А., Коминос, Т., Стара, К., Крет, Е., Грубач, Б., Лисичанец, Е., Кастритис, Т., Вавилис, Д., Топи, М., Хокса, Б. & Опел, С. 2015. Намаляване на популацията и свиване на ареала на египетския лешояд Neophron percnopterus на Балканския полуостров. Bird Conservation International, 25(4): 440-450. [PDF]

 

Bird Conservation International Резюме: Египетският лешояд е класифициран като „Застрашен“, заради бързия спад на популацията му в Индия и дългосрочната отрицателна тенденция на популациите в Европа и Африка. Въпреки че видът намалява с бързи темпове в Източна Европа, все още няма количествена оценка за степента и причините за този спад. Използвахме данни от мониторинга на Балканския полуостров, за да оценим промените в числеността и разпространението на популацията между 1980 и 2013 г. Направихме количествена оценка на популационните тенденции в три страни (България, Гърция и Македония), за да проверим дали те са сходни за Балканите. Установихме бърз и непрекъснат спад в популацията на египетския лешояд, който е сходен и за трите страни (λ = 0.940 в Македония, 0.951 в България и 0.920 в Гърция). Вследствие от намаляването на популацията, гнездовия ареал на египетския лешояд се е свил и популацията на Балканския полуостров се е фрагментирала на шест субпопулации, разделени на повече от 80 км една от друга. Намаляването на числеността на вида може да се обясни със заплахи като използването на отрови, токови удари от необезопасени електрически стълбове, бракониерство, липса на достатъчно храна, които като цяло имат широк обхват и засягат лешоядите, както по местата за гнездене, така и по пътя на миграция и местата за зимуване. Тъй като значението на всяка от тези заплахи за оцеляването на египетския лешояд е все още слабо проучено, от съществена необходимост е изследването на причините за смъртност и потенциалните природозащитни мерки, които да преустановят спада в числеността на популацията.

 

Опел, С., Добрев, В., Аркумарев, В., Саравия, В., Бунас, А., Крет, Е., Велевски, М., Стойчев, С. & Николов, С. 2015. Висока ювенилна смъртност по време на миграция при намаляваща популация на далеко-мигриращ вид хищна птица. Ibis, 157(3): 545-557. [PDF]

thumbnail

 

Резюме: При много видове мигриращи на далечни разстояния популациите намаляват и все повече факти доказват, че причината за това може да са фактори, въздействащи извън гнездовия сезон. Измежду четирите вида лешояди, гнездящи в Западна Палеарктика, видът с най-бърз спад на популацията - египетският лешояд (Neophron percnopterus), е далечен мигрант, зимуващ в Африка. Все пак, пътят на миграция и местата за зимуване са известни само за някои популации на вида, и без познание за това къде птиците загиват, ефективно опазване на вида не е възможно. Общо 19 млади египетски лешояди от намаляващата популация на Балканите бяха проследени със сателитни предаватели между 2010 и 2014 г., за да се оцени преживяемостта им и да се определят важните места за миграция и зимуване. Смъртността през първата есенна миграция е висока (средната месечна вероятност за преживяване е 0.75), като тя беше свързана основно с лоша навигация на птиците. Всички птици от западната част на Балканите и три птици от централната и източната част на полуострова се опитаха да пресекат Средиземно море по пътя си на юг, но само 1 от 10 птици оцеля по този път, вероятно поради по-силен попътен вятър. Всички 8 птици, избрали да мигрират по суша през Турция и Средния Изток успях да завършат успешно своята първа есенна миграция. От общо 14 биометрични фактори и фактори на средата, които бяха анализирани във връзка с това дали лешоядите успяват да мигрират успешно или не по време на своята първа миграция, произходът на птиците беше най-значимият фактор. Предполагаме, че в намаляваща популация с малко възрастни птици, все по-голяма част млади птици мигрира без да бъде водена от опитни индивиди от същия вид, което от своя страна води до висока смъртност поради недобра навигация. Младите египетски лешояди зимуват в просторен район на територията на Сахел и Източна Африка, където имат голям диапазон на придвижване, но основно се придържат към средна надморска височина в савани, обработваеми земи и пустини. Две птици бяха застреляни в Африка, където няколко съществени заплахи за вида съществуват на континентално ниво. Предвид широкото разпространение на египетските лешояди и заплахите за тях, прилагането на успешни природозащитни дейности в Африка е предизвикателство и изисква дългосрочни инвестиции. В близък план, усилията за опазването на вида трябва да са насочени към местата за тесен фронт на миграция в Турция и Средния Изток, и известните места на струпване в ареала за зимуване.

 

Добрев, В., Боев, З., Аркумарев, В., Добрев, Д., Крет, Е., Саравия, В., Бунас, А., Вавилис, Д., Николов, С. & Опел, С. 2016. Храната не влияе върху гнездовия успех, а върху заемането на територии при намаляваща популация на египетския лешояд Neophron percnopterus. Bird Conservation International, 26(3): 273-285. [PDF]

cover

Резюме: Една от сериозните заплахи за лешоядите в Европа са санитарните рестрикции за изнасяне на открито на трупове на домашни животни. Последвалото намаляване на наличната храна се свързва с промени в поведението и демографията на лешоядите, но все още не е напълно ясно до каква степен отрицателните тенденции в популациите на лешоядите се дължат на промени в хранителната база. Египетският лешояд Neophron percnopterus е най-дребният и най-застрашеният сред Европейските видове лешояди, с богата и разнообразна хранителна база. В Източна Европа, популацията на вида намалява много по-бързо от други части на ареала, но има сравнително малко информация за състава на хранителния й спектър, и връзките между храната и демографските параметри на популацията, които да дадат насоки за бъдещи природозащитни мерки. В настоящата научна разработка изследвахме дали намаляването на популацията на египетския лешояд в България и Гърция е свързано с промени в храната на вида, чрез мониторинг на гнездовия успех и анализ на хранителни остатъци от 143 гнезда на египетски лешояди през периода 2006-2013 г. Не беше установена връзка между състава или разнообразието на храната и гнездовия успех, но беше открита зависимост между заемането на гнездови територии и разнообразието на храната. Честотата на заемане на територии намалява с твърде разнообразна или твърде еднородна диета, както и при наличие на висок процент диви животни или на нисък процент на домашни животни в храната. Не беше установена разлика в разнообразието на храната на вида в България след присъединяването на страната към ЕС. В заключение, намален гнездови успех в резултат от ограничения в храната на вида е малко вероятно да бъде сериозна заплаха за вида на Балканите. Връзката между разнообразието на храната и заемането на територии навежда на мисълта, че възрастни птици с твърде тесен или твърде широк хранителен спектър са потенциално по-уязвими от инциденти с отрови. В тази светлина е нужна повече информация за въздействието на наличната храна върху преживяемостта на младите и възрастни птици, която да информира и подобри прилагането на бъдещи природозащитни дейности.

 

Oppel, S., Dobrev, V., Arkumarev, V., Saravia, V., Bounas, A., Kret, E., Skartsi, T.,
 Velevski, M., Stoychev, S., and Nikolov, S. C. 2016. Assessing the effectiveness of
 intensive conservation actions: Does guarding and feeding increase productivity
 and survival of Egyptian Vultures in the Balkans? Biol. Conserv. 198: 157-164.

 [PDF]

 

photo

Abstract: Assessing the effectiveness of conservationmeasures to reverse population declines is essential to evaluatemanagement strategies.Management solutions such as direct protection or supplementary feeding typically aim at reducing mortality or increasing productivity, but demonstrating such demographic consequences of adopted management is often difficult. Here we assess the effectiveness of large-scale management actions aimed at the conservation of an endangered vulture on the Balkan Peninsula by extending a novel analysis to estimate seasonal adult survival from observations of unmarked individuals.Wemonitored Egyptian Vulture Neophron percnopterus breeding success and territory occupancy over 11 years in three countries during which both nest guarding and supplementary feeding were carried out. We found little evidence that nest guarding and supplementary feeding increased breeding propensity (mean = 0.88 ± 0.32 standard deviation, n = 463), breeding success (0.82 ± 0.39), or the number of fledglings raised by successful pairs (1.3±0.74).We estimated adult survival during the 23-week breeding season (mean=0.936, 95% credible interval 0.8890.968) and found no significant increase due tomanagement. In the last 13 years 43 dead adult birds have been found during the breeding season, and 77% of confirmed mortalities were due to poisoning. Overall, the current management measures may have so far failed to halt ongoing population declines because the beneficial effects are insufficient to offset the loss of adult birds for example due to poisoning. We suggest that additional measures to slow the decline of Egyptian Vultures in the Balkans are required. In the short term, we urge governments to enforce anti-poison regulations that already exist. In the medium term, alternative approaches need to be developed that reduce the use of poisons and the associated accidental mortality of vultures and other wildlife species.


 

Oppel, S., Dobrev, V., Arkumarev, V., Saravia, V., Bounas, A., Kret, E., Skartsi, T., Velevski, M., Stoychev, S., and Nikolov, S. C. 2016. Should we trust beliefs or data when assessing conservation interventions? A reply to Stoynov 2016. Biol. Conserv., in press: http://dx.doi.org/10.1016/j.biocon.2016.10.031 [PDF]


Bounas, A., Ganoti, M., Giannakaki, E., Akrivos, A., Vavylis, D., Zorrilla, I., Saravia, V. 2016. First confirmed case of lead poisoning in the endangered Egyptian Vulture (Neophron percnopterus) in the Balkans. Vulture News, 70: in press. (PDF)

journal coverРезюме: През последните години се наблюдава нарастващо безпокойство относно опасността за вида от отравяния с олово. Има много изследвания на тази заплаха сред водолюбивите видове птици, но не се знаеше много за влиянието й върху лешоядите и другите едри хищни птици.  Лешоядите са изложени на риск от отравяне с олово при хранене с трупове на диви животни, застреляни по време на лов. Въпреки че природозащитниците от години алармират за опасността, ловът с оловни боеприпаси продължава да бъде разрешен в повечето страни в Европа, докато забраните или препоръките за използване на стоманени боеприпаси се прилагат само във влажните зони. Статията представя случая с Кастор – възрастният египетски лешояд, намерен в тежко състояние през 2014 г. близо до Касториа, Северна Гърция, със симптоми на отравяне с олово. Нивата на олово в кръвта на лешояда бяха изключително високи - 3210 mg/L (стойности от повече от 1000 mg/L, се считат токсични). Въпреки че рентгеновият преглед не показа наличието на куршуми в тялото на Кастор, се знае, че оловото се абсорбира бързо в стомаха, заради ниското pH и може да причини внезапно заболяване или смърт. Това е първият потвърден случай на отравяне с олово на египетски лешояд от Балканите. Така отравянето с олово се добавя към дългия списък от заплахи, пред които видът на Балканския полуостров и в местата му за зимуване е изправен. Някои прости практики, прилагани от ловците, като стреляне само по дивеч, който може да бъде намерен и взет от дивата природа, могат да допринесат за смекчаването на тази заплаха. Но в дългосрочен план пълната забрана на използването на оловни боеприпаси ще гарантира, че няма да има повече лешояди, отровени с олово.

 

Стара, К., Сидиропулос, Л. и Циакирис, P. 2016. Орли, посредници между световете, зли лешояди и кукувичи коне. Запазване на биокултурното многообразие на мършоядните птици. Human Ecology, in press: doi:10.1007/s10745-016-9864-3 [PDF]

journal coverРезюме: Лешоядите и орлите за големи и впечатляващи грабливи птици, които имат специална роля в символичните вярвания на местните общности навсякъде по света. Статията „Орли, посредници между световете, зли лешояди и кукувичи коне. Запазване на биокултурното многообразие на мършоядните птици“, проучва специфичните народни названия, ежедневни афоризми, местни истории, церемонии и фолклор в модерна Гърция, за да демонстрира начините на мислене на местните общности по отношение на емблематичните хищни видове птици. Тъй както популациите на тези видове са силно намалели или дори изчезнали, така и местните познания за тях също изчезват. Информационните кампании, свързани с тяхното опазване, главно акцентират на ролята има на санитари в природата и като потенциал за екотуризъм, но често пропускат нематериалната стойност, която e по-стабилна и дълбоко вкоренена в местната култура. Традиционното екологично познание, местните ценности и перспективи трябва да бъдат включени в информационните кампании за защита на тези видове, заедно с модерната природозащитна наука.

 

Опел, С., Добрев, В., Аркумарев, В., Саравия, В., Бунас, А., Манолопулос, А., Крет, Е., Велевски, М., Попгеоргиев, Г. С. & Николов, С. 2016. Ландшафтни фактори влияещи върху заемането на територии и гнездовия успех на египетските лешояди на Балканския полуостров. Journal of Ornithology: in press, DOI 10.1007/s10336-016-1410-y. [PDF]

journal coverРезюме: Мършоядните птици намаляват по цял свят, поради редица заплахи като отрови, токови удари, сблъсъци с антропогенна инфраструктура, директно преследване, промени в селскостопанските практики, ландшафта и санитарни норми, които могат да намалят наличната храна. За изграждане на ефективни природозащитни стратегии е необходимо да се анализира кои от тези фактори има най-силно влияние върху демографските параметри, като заемането на територии и гнездови успех, както и дали количествените модели могат за се прилагат в други страни и географски райони. Въз основа на дългосрочен мониторинг на заети територии и гнездовия успех на египетски лешояди Neophron percnopterus на Балканите се опитахме да разберем относителното влияние на различни фактори на средата върху спада на популацията. За целта използвахме данни за заемането и гнездовия успех на 87 различни територии през периода 2003-2015 г. (общо заемането на териториите беше 69%, а средният гнездови успех – 0.8 малки на заета територия). Изследвахме коя от общо 48 различни променливи на средата в най-голяма степен обяснява вариацията в заемането на територии и гнездовия успех на вида в България и Гърция, и също така тествахме дали разработените статистически модели са приложими за Македония. Заемането на територии и гнездовият успех се влияят от широк спектър променливи, всяка от които поотделно има слаб ефект и той може да се различава на ниво държава. И двата модела показват добра аналитична способност (AUC за заемането на територии = 0.871, AUC за гнездовия успех = 0.744), но не могат да предскажат заемането на територии и гнездовия успех при тестване с данни от друга държава. В заключение, стратегия фокусирана върху малък брой фактори на средата е малко вероятно да забави намаляването на популацията на египетския лешояд на Балканите. Мерки, които предлагаме с оглед да бъдат благоприятни за лешоядите, и биоразнообразието като цяло, в краткосрочен план са насочени към намаляване смъртността на възрастните индивиди чрез засилване контрола по отношение на законодателството срещу нелегалното използване на отрови, а в дългосрочен план – към прилагане на широкомащабни програми, които да гарантират запазването и възстановяването на традиционните малки ферми и екстензивно селско стопанство.

   

Документи

< Назад

Идентифициране на важни места за миграцията на Балканската популация на египетския лешояд

Идентифициране на важни места за миграцията на Балканската популация на египетския лешояд


Орли - посредници между световете, зли лешояди и кукувичи коне

Орли - посредници между световете, зли лешояди и кукувичи коне


26 египетски лешоядчета напуснаха успешно гнездата в България и Гърция през 2016 г.

26 египетски лешоядчета напуснаха успешно гнездата в България и Гърция през 2016 г.